От д-р Манова - стоматолог на Стоян
Тръпки ме побиват когато си спомня мига, в който моят син ме попита: ‘Мамо слушала ли си днес новини?'
През деня бяхме поканени на гости на наши приятели. Беше много весело и слушахме музика, телевизор не беше включен. Моят син си тръгна малко по-рано, а аз се прибрах час по-късно. Вече беше чул новината за жестокото убийство на Стоян. Няколко месеца преди това аз запознах Течката с моя Станислав. Медицинската ми сестра си беше счупила ръката и Станислав ми помагаше в стоматологичния кабинет. Когато Течката влезе при мен аз казах на сина ми: ‘Запознай се с едно страхотно момче! Това е Стоян, за който толкова много съм ти разказвала!’ Бях много щастлива, че успях да запозная момчетата. Обичах Стоян като мое дете.
В деня на убийството първи новината беше чул Станислав. Беше ужасен и не знаеше как да ми каже....В този момент по телефона звънна и баща ми. Заговори ме, явно и той е искал да ми каже……Нищо не подозирах, но тревогата в близките ми хора преобърна сърцето ми…..изпитах силна тревога…..бях започнала да търся новините в интернет.
Станислав тихо изрече....’Момчето, което много обичаш, СТОЯН’.......и не довърши...бях прочела .....После не помня....
За мен ТЕЧКАТА Е ЖИВ! Той е ТАМ! На хубаво място!
Там е и таткото на моя син!
Казват, че Господ прибира рано добрите си чада. Дано е така! Все пак това е мисълта, която ни дава сила да продължим да живеем, ние....хората, които ги обичаме и никога няма да забравим!!!
Те са в РАЯ....Ние сме тук на земята, където е АДА (може би го е казал някой по-умен от мен)...аз го мисля точно така!
Почивай в мир, мило дете!
Обичам те!
