Стоян Балтов или Теката (както всички, които го обичахме, му казвахме)...

Винаги говореше нестандартно. Обичаше да влага и творчество. Беше абсолютно непредсказуем! Може би затова аз го ценях толкова много, въпреки че беше 3 години по-малък.

За мен всичко започна от момента, в който стъпих на българска земя, а това се случи на 22 юли 2007 г. Прибрах се в Сливен и  първият човек, когото видях, беше Теката. Стоеше на терасата. Обичаше да наблюдава хората, искаше да знае какво се случва, винаги целеше да бъде информиран. Може би неслучайно и толкова много обичаше хората. Помагаше на хората. Раздаваше се. Веднага щом го видях, се засмях и му казах по типично сливенски начин за поздравяване : „Оооо, Тека!” После се сетих, че имам да му давам 5 лева, които за нас тогава си бяха доста крупна сума. Даде ми ги, преди да замина за Норвегия, с думите : „Димо, ти заминаваш и надали някога ще ми ги върнеш, но не мога да ти откажа.” Извиках му отдолу, пред входа, че имам да му давам пари, той се засмя и дойде при мен. От там, без да губим нито секунда, се отправихме към апартамента на братята Аврам и Дидо. След като се събрахме заедно, веднага стана ясно – всички сме тук поне в близките два месеца, което значеше, че отново щяхме да изпитаме онези сладки дни от детството, но този път- двойно по-заредени, двойно по-емоционални, а и вече всички бяхме пълнолетни, което не беше без значение.

Вечерта направихме купон вкъщи. Естествено, моят апартамент тогава беше събирателният пункт на всички млади, понеже нямаше възрастни, които да мрънкат, а съседите бяха свикнали да слушат музика до късно. Дойдоха доста мои приятели. Всички представители на блока също бяха там. Беше весело и типично в наш стил - имаше поредица мъдри мисли, които целяха най-вече да те поставят в задънена улица, а не толкова да се използват на практика. Най-ценното от това събиране, поне за мен, бе запознаването на моите приятели от ГПЗЕ „Захарий Стоянов” и съученици със съседи от блока, което се оказа и най-важната предпоставка за едно откачено лято. Щастлив бях от факта, че хора, които познавах от различни места, могат да се разбират и да постигнат синхрон много лесно, без да влагат кой знае какво от себе си. Такова приятелство се получи и между Теката и Иван Гатев, което за мен беше от огромно значение. И двамата бяха хора на действието, обичаха веселите компании, раздаваха се максимално във всяка една ситуация и най-важното - имаха общ път, тъй като Иван вече беше студент в София, а Теката щеше да бъде там много скоро. Предположих, че е доста важно тези хора да се познават. Интуицията отново не ме подведе, нещо повече, тези двамата страшно добре си подаваха топката. Наистина беше удоволствие да бъдеш с тях в една компания. Сега, от дистанцията на времето бих казал, че Гатев и Теката станаха доста по-близки в Студентски град, където мизерията, бурканите и консервите допълнително ги сплотиха.

След един купон всичко беше вече ясно. Имаше терен за действие, имаше и доста приятели, единственото, което ни тежеше, беше финансовият проблем. Тъй като аз имах огромна страст към казината по това време, нямаше нищо сигурно. Много често посещавах такива места, а и ми доставяше удоволствие да си играя с огъня. Често вземах със себе си Теката, Дидо и Аврам, които също обичаха да са на ръба. Може би само Гатев беше твърдо против като човек със сигурна професия, който знаеше, че безплатен обяд няма. Тогава Теката, Дидо и Аврам бяха току- що завършили училище, а аз се чувствах дори по-млад и зелен от тях. Ходехме на казино КВК, което, за зла участ, бе на 2 мин. път от нашия блок. За моя изненада обаче доста пъти печелехме пари и така успявахме да спасим поредния ден и поредния купон. Все пак тогава никой от нас не работеше, а за един купон са нужни финанси. Само Гатев работеше при архитект Веселин Добрев в Сливен и когато ние губехме на казиното, той беше човекът, който ни измъкваше от тежката ситуация. Аз винаги играех с доста пари, а когато загубех, все някак успявах да намеря баланса в създалата се ситуация. Дидо и Аврам рядко играеха с повече от 10 лв, но за тях важно беше участието. Теката обаче никога не залагаше пари. Той обичаше да ни гледа, идваше за кураж и когато машините ни даваха по някой лев отгоре, често ни е принуждавал да си тръгваме. Като се замисля може би и това бе причината да печелим толкова често. Пробвал съм да го запаля. Признавам си. Зареждал съм по 10 лв и съм го карал да играе. Той сядаше понякога, видимо притеснен, понеже не му беше приятно да разполага с чужди пари, а имаше голям късмет. И тогава, когато машинката му дадеше с 5 лв повече, викаше крупието, вземаше парите и казваше, смеейки се с наивния си детски смях, който и до днес чувам, като затварям очите си : „Файдичка!”. Правеше ми впечатление обаче, че Теката не обръща внимание на парите. Ценеше ги, но никога не би направил нещо за пари, което да е в разрез с разбиранията му. Принципът му бе : „Моето си е мое, вашето си е ваше”. Не завиждаше и това бе нещото, което много ценях.

И така - ден след ден минаваше времето, а ние все повече набирахме скорост през лятото на 2007 г. Общо взето, всеки един ден започваше неясно. Нямахме планове, носехме се по течението и винаги вечерта ни носеше пълното удовлетворение. Събуждахме се по обяд и задължително посещавахме „супер луксозното” кафене „Тексако”, чийто интериор – 2 маси и осем стола - бяха свикнали с нас. След това се отправяхме към апартамента, където Теката уговаряше най-различни футболни срещи, понеже за него спортът беше религия. Обичаше футбола. Раздаваше се и на терена, и пред телевизионния екран, когато „Левски” играеше. Понеже съм цесекар, често имаше и тънки закачки между нас, но винаги сме подхождали с уважение един към друг на тема футбол. Интелигентен спор без ексцесии, най-общо казано. Няма да забравя първия ни мач през лятото на 2007 г., който се игра в двора на ПМГ- град Сливен, в който разгромихме отбора на волейболистите, които всъщност бяха доста добри и като футболисти. Все пак, за тяхно съжаление, ние имахме Теката, който наистина играеше много; Иван Гатев, капитан на отбора, чийто опит в сферата на футбола не бе на нужното ниво, но пък за сметка на това показа доста силен дух и завиден нюх към извеждащия пас. Спомням си, че резултатът беше 0:0 около 15 минути, а за нас на вратата беше Теката, понеже такава бе уговорката. Първи щеше да пази той и после се сменяхме на гол. Няма да забравя как, след като изтърпя 15 минути да стои на вратата на около 35 градуса температура, Теката взе топката от аут, тръгна сам, премина покрай повечето противникови играчи, направи двоен пас с Гатев ( или по-точно Гатев стоеше там на пътя му и топката рекушира в него) и сам вкара гола за 1:0. След това вече беше лесно. Краен резултат 7:1 и подготовка за купона в”Българка” 31.

Вечера, естествено, всички участници във футболния мач се събрахме на чашка ракия и най-важното, винаги след такава среща се правеше анализ, защото разглеждането на играта в детайли ни помагаше да се развием като отбор. Звучи доста по-сериозно, написано по този начин, но всъщност анализът беше кратък и ясен : „Голям мач направихме!” След това се започваше с наздравиците и леки, тънички тракийски хора. Интересното беше, че на този купон присъстваше и едно момиче, което не бях виждал досега и абсолютно не го познавах. Теката обаче бързо стопи ледовете и дори излезе с девойката на терасата, където проведоха доста мил и задушевен разговор в продължение на час. Парадоксът за мен беше, че докато вътре кипеше буйна дейност, а междувременно имаше тениски, столове и дори аквариум, прелитащи малко над главите на двамата влюбени, те по никакъв начин не показаха притеснение и дори се разбраха да излязат на кафе на следващия ден. По- късно стана ясно, че девойката бе от Хасково, но какво се случи след кафето мисля да премълча.

Купонът беше непрестанен. На моменти дори самите ние се чувствахме изтощени.  Решението за такива ситуации беше лесно. Отивахме на казиното зад блока. С 10 лева изкарвахме 20. Отбивахме се в „Кауфланд” и след това с ентусиазъм се качвахме на буса на Дидо и Аврам (жълтата подводница, както го наричахме) и поемахме към село Мечкарево. Там, далече от шумотевицата на града, си правехме една салатка, сипвахме си по чашка и започвахме да играем на карти, докато Гатев не свърши работа. Защото, когато и той долетеше с кадета си (зеленият лебед), вече слагаше черешката на тортата. Картите спираха и се отдавахме на разсъждения, мъдри мисли и спомени за изминалите дни.

На моменти леко разнообразявахме програмата и ходехме на басейн. Теката, естествено, се проявяваше като виден организатор не само на купони, където винаги той водеше момичетата, но и на такива мирни мероприятия. Веднъж отидохме двамата с неговите съученички, но ако трябва да бъда честен, точно през този период не ни вървеше много. Нямахме пари, а и казината нещо не се отчитаха подобаващо. С два лева и свити сърца поехме към басейна. По пътя обаче се сетихме, че би било добре да хапнем и си купихме половин хляб и няколко кренвирша. Деликатно ги скрихме в прозрачната найлонова торбичка и вече единственото, за което трябваше да мислим, беше как ще си вземем шезлонг, като нямаме пари. Стигнахме до извода, че може би е най-добре да си наемем един общ, което до някаква степен бе решение. И така - на басейн, Теката и аз, без пари, лежащи на един шезлонг, обградени от хубави момичета. Отначало приехме нещата спокойно, но после започна да ни прави впечатление негативното отношение и най-вече - странните погледи на околните. За моменти уловихме и леки съмнения в нашата сексуална ориентация, а може би и завист, защото все пак момичетата, и то най-хубавите, бяха с нас. Впоследствие се разбра, че Теката е взел тайно решение, без да го съгласува с мен. Съобщи ми, че докато аз лежа, той ще се къпе и обратно. Само че аз не го приех с овации, тъй като не можех да плувам. И в тая леко изнервена обстановка най-накрая късметът се обърна на наша страна. Гатев се появи изневиделица и когато го видяхме с Теката, го посрещнахме като Жельо Желев футболисти от световното в САЩ - '94 г. В един глас извикахме : „Гатееев!” и после Теката каза : „Господ те изпрати!”. Ситуацията коренно се промени. Все пак Гатев тъкмо бе взел част от парите си от арх. Веселин Добрев (между другото и до ден днешен чака за другата част ), а ние, като негови приятели, трябваше да се възползваме от това. Преместихме се от общия шезлонг на бара, Теката си поръча сандвич, а аз си взех водчица и нещата бавно взеха да си идват на мястото.

Сещам се, че след един от многобройните купони получих странно обаждане. Беше Теката. Звънна ми в 4.30 ч. сутринта и притеснен ми каза, че в стаята му има огромна хлебарка. Била толкова голяма, че имал чувството, че като дишала, му отвивала чаршафа. Помоли ме да я унищожа максимално безболезнено, без да причинявам стерс у животното. Все пак - нали сме в Евросъюза. Трябваше да се съобразим и с това. Отидох у тях. Загасих лампата и с чехъл отстраних досадната твар. Милият Течо! Една хлебарка не можеше да убие. Като бяха малки, всички имаха прашки и целеха врабчета, а той ги гонеше. Страшно милосърден и добър човек беше. Помагаше на слабите. Аз знаех, че той е специален. Действително, като се замисля - има твърде малко хора, които се интересуват от живота на другите, от техните желания, мечти. А той живееше заради хората.

Отмина лятото на 2007 г. и Теката замина за София, където поддържаше връзка най-вече с Иван Гатев. Ние с Дидо и Аврам останахме в Сливен, но вече започнахме да усещаме, че сънят е към  края си. Всеки бе избрал своя път. Теката трябваше да преследва високи цели, свързани с висшето  образование. Гатев също беше се посветил изцяло на своето обучение. Дидо и Аврам ходеха на лекции в МЕИ - Сливен, а аз се чудех от къде да намеря пари, за да замина за Англия.

Последните ми спомени от нашето приятелство са от периода декември 2007 г. Тогава имах чувството, че сякаш никога повече това няма да се случи отново. Думите на Теката бяха верни, а сега съм сигурен, че и боговете ни завиждаха за всички онези моменти, които сме изживели.

На 19 Декември 2007 г. Теката ме покани на медицинско парти в клуб „Червило” в София. Бяхме заедно със съквартиранта му Благо и с едно момче от Русе,  на което не помня името. Спомням си, че той  отново бе най-каненият на танци от женския пол. Благо също си намери събеседничка, а за мен това значеше само едно – време е за казино. Намерих игрална зала на 50 метра, влязох вътре и не бях седял и 5 минути, когато вече крупието ми броеше джакпота. Бях на седмото небе. Тази вечер не спахме. Сутринта, когато никой нямаше сили, само Теката, в типичния си стил, си хвана торбичката и отиде на лекции. Беше страшно стриктен човек. Щом имаше ангажименти, той не бягаше от отговорност.

Сещам се за откъс от един негов бисер. Играеха ”Манчестер Юнайтед” и „Рома” за Шампионската лига и коментаторът каза: „И късметът отново изневери на Тоти”, а Теката добави : „… тя жена му му изневерява, че късметът ли няма да му изневери...”

На 26 Декември 2007 г. Теката ни покани в село Камен на прасе. Ей, там беше голям майтап! Бяхме с Гатев, Дидо и Аврам, а майка му сложи масата, една мека ракийца, а вънка студ – направо идилия. Нормално беше да се започне с историите, със спомените. Теката спомена за някакъв дядо от тяхното село, който първо пиел ракия, после почвал вино, сменял на бира и си тръгвал с едно шише пелин под мишница – за у тях да има. От там идва и крилатата му фраза : „Дядо, ти невероятен ли си, къв си?!” Това е въпросът, който Теката му е задал, като видял какъв талант се крие в дядото. След това може да е имало и други бисери, но си спомням, че бях отишъл за риба в двора им. Те имаха зарибен басейн и исках да проверя дали кълве на свинско.

На Нова година също бяхме заедно. Знаете как е на такива празници. Събрахме се 50 човека, нямаше много разговори, но беше весело, танци, смях. Самият факт, че сме били там, в сливенския квартал „Клуцохор”, в къщата на нашия съученик Калин, е спомен, който поне аз няма да забравя.

Последния път, когато се видяхме, беше на 1 ямуари 2008 г., точно преди да замина за Англия. Отидохме на гости у негова позната. И тя беше учила в Езиковата гимназия. Заедно с Гатев, Аврам, Дидо, Любо и още две - три момичета изкарахме весела вечер – поредната. Сещам се, че го оставих на маса с приятелка, усмихнат до уши, наистина щастлив...

Сега, близо 13 месеца по-късно, аз едва събрах сили да напиша тези редове. Не само аз, а и Гатев, Аврам, Дидо и всички наши приятели сме страшно огорчени и разочаровани. Не съм си представял, че перспективата за нас ще бъде такава. С убийството на Теката те убиха всички нас.

Стоян Балтов, както сега го знаят всички, или нашият скъп приятел Теката, бе човек, изпълнен с милосърдие, добрина, жертвоготовност и редица позитивни качества, за които, ако взема да пиша, няма да ми стигнат листовете. Най-голямото му качество обаче беше изкуството да усеща и разбира хората. Той имаше рядка дарба, която не е присъща за хора, ненавършили 20 години. Явяваше се като опорна точка в дадена среда и винаги е бил душата на компанията. Беше любимецът на нежния пол и доста търсен от представителите на мъжкия, защото всеки знаеше, че за него женската компания е неизбежна.

Близките му, а и ние, приятелите му, никога няма да повярваме, че този човек е убит. Не можем да се примирим с мисълта, че него вече го няма. За нас той винаги ще бъде тук, винаги ще чуваме смеха му. В природата няма енергия, която да е изчезнала безследно. А Теката...! Теката беше топчица от енергия. Той е с нас сега, ще бъде с нас и утре!!!

 ОБИЧАМЕ ТЕ, ТЕКА !!!! ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ