Стихотворението е посветено на многобройните българси майки загубили най-ценното...децата си. С него бе открита пресконференцията на 15 април 2009 г. , на която фондация 'Стоян Балтов' бе официално представена.
И там
майчица иска да прегърне
детето си…
В празното
най-страшната болка е тя,
защото й взеха сърцето…
Ще ни погалиш ли Господи?
Ние сме само камбани…
без звук.
Но сълзите ни
тежко падат.
Светът ни е в ъгъла.
Душите ни - в тясното.
Как децата ни
да пораснат…?
Мъката ни –
върху камбана сълзи.
Звук отеква –
нежен и страшен.
Кой може повече
за го заболи
за децата ни…?
Мъката ни –
Върху камбана сълзи.
Посятото
Без време ожънато…
Мъгла в очите ни.
Горе няма звезди.
Неузряло зърното капе…
До камбана без звук –безмълвност…
15 април 2009 г.
гр.Сливен Маргарита Василева