Н А   С ТО Я Н Ч О

Убиха го злодеи,

бащите им са познати корифеи.

Живели са в пълен лукс,

животът им не е бил фикс.

Всичко им се е поднасяло на тепсия,

хранели са се в позлатена чиния.

Не са знаели що е недоимък,

доставяли са им стоките по списък.

Бяхме деца, бяхме постоянно заедно - весели, изпълнени с радост от живота. Течо (както го наричахме повечето близки) - братовчед ми, братчето ми...спомените са токова много...емоциите бяха безкрайни. Дни, седмици, месеци и години, близо до Течо, отминаха просто като миг...

Продължение...