Стихотворението е посветено на многобройните българси майки загубили най-ценното...децата си. С него бе открита пресконференцията на 15 април 2009 г. , на която фондация 'Стоян Балтов' бе официално представена.

И там

майчица иска да прегърне

детето си…

В празното

най-страшната болка е тя,

защото й взеха сърцето…

Ще ни погалиш ли Господи?

Ние сме само камбани…

без звук.

Но сълзите ни

тежко падат.

Светът ни е в ъгъла.

Душите ни - в тясното.

Как децата ни

да пораснат…?

Мъката ни –

върху камбана сълзи.

Звук отеква –

нежен и страшен.

Кой може повече

за го заболи

за децата ни…?

Мъката ни –

Върху камбана сълзи.

Посятото

Без време ожънато…

Мъгла в очите ни.

Горе няма звезди.

Неузряло зърното капе…

До камбана без звук –безмълвност…

15 април 2009 г.

гр.Сливен                                                       Маргарита Василева